устата ми е скована и неизбежна
устата ми е така бледа и нерадостна
днес е забравила паметта си
разностранни са ъглите на устните
които така прецизно обхождаш
любов моя
синя луна те спохожда щом ги целунеш
но това е добре обмислено самоубийство
любов моя
не мога да разтворя аления цвят
между облаците на думите ти
затова ще затворя порока в устата си завинаги
там в дълбокото розово
да бледнее пред теб
като свята икона
да се срещне със себе си
в молитвите ти към Бог