LiYaa
37 results
Синьото момиче протяга ръце и хваща света в шепи.
Големи, светещи очите ѝ – реки да станат,
и пъргави нозете ѝ – по огън жарко парят.
На алените устни бряг са им дърветата,
а самодивските бедра са път към планините и моретата. ...
  32 
устата ми е скована и неизбежна
устата ми е така бледа и нерадостна
днес е забравила паметта си
разностранни са ъглите на устните
които така прецизно обхождаш ...
  734 
-Искам да отсея от масата, започна да обяснява въодушевено Хенри, размятайки хаотично ръцете си. Най-много размяташе показалеца си. С него придаваше по-голяма важност на думите си или поне така му се струваше. Забързано се почеса по темето, а сетне отпи мека глътка кафе от бялата чаша със златния ка ...
  567 
Блъскам се в стъклени облаци,
изтъкани от пагубна страст.
Посивели от мъчен раздор,
прегорели от сляпа тъга,
по-случайни от всякога... ...
  659  17 
Оставяш под прозореца
на дръзката си младост
смирено да се перчи
стрък от похотлив Верис-със жълт калпак,
почти неразпознаваем, ...
  359 
Събличам робата си на изплашен минувач.
Оголвам страстите си,
нарисувани под формата на боен кораб.
О, не, не мога да заемам мястото си повече сред вас!
Дотук бе моята фалшива роля. ...
  783 
Говоря си с лебеди на сън...
Броя крачките от мен до теб, но наобратно
Тогава се раждам в съня си с твоето лице,
съзнанието ти е мое,
разхождам се навсякъде из него. ...
  1493 
Реката днес тече, но наобратно
и птиците летят безкористно на север.
Листата полетели са нагоре
и шумна е прекрасницата Есен.
Дъждът не капе тихо по прозорците, ...
  551 
Докато аз разказвах за целия и потенциал
Тя може би се шляеше някъде с онзи друг
Или може би това беше само плод на болния ми мозък
Но каквото и да е всъщност
Аз просто исках тя да знае за онези празните пространства, ...
  1054 
В случаен ден
Случаен мъж е заедно с една случайна дама
Мъжът се спира на случайна гара
Жената продължава
Случаен път, случайна драма ...
  572 
Две улични души се срещат.
Без път.
Във мрак.
Пътеката е сякаш бяла и няма вече чудеса.
Упрекваш ме, че мисля си че всичко зная, но аз не вярвам на това ...
  623 
Във сънищата си те чакам, като енигма стара да приседнеш ти.
Ела примамливо и бавно,
притихнала до мен бъди.
И не по гарите и по пристанищата ще те търся аз,
във моето сърце е всичко, а мина само час... ...
  604 
Новата квартира беше малка,
изпълнена с любов...
Не толкова епична,
овладяна,
не изкуствена, лирична ...
  817 
Измислено е мойто съществуване,
а твойта песен е така далечна
С валящите цветя от небосвода дали ще се срещнем?
Измислена е и душата ми – във нея няма никой вече тихо да се врича
и слънцето е само днес със мен, ...
  656 
Побягвам към къщата
Виждам линейки една, две - толкова
Баба тича към входа,
но защо го направи?
Освобождаване или вечен затвор, не зная, питам се ...
  655 
Думите пристигат тихо,
с валящите цветя от небосвода
И бледосини се изписват,
върху платното свое-на живота.
Думите танцуват буйно салса . ...
  570 
Порцеланови нотки на страст се разбиват в душата ми, докато мислено ти подарявам пеперуди.
Хиляди цигари изпуших, чак прегорях от желание да бъда част от света ти.
Гласът ти лекува раните от минала любов, събужда трепети...
Изяществото ти и аз се се сблъскваме отново.
Не мога и до днес да го прогоня. ...
  1029 
Събуждат ме трепети,
мисли след мисли вървят си...
Не мога да бъда затворен във стая.
Не искам да бъда затворен във Ада.
Небето е синьо и нищо не чака, и сякаш е някак заспало, или пък с едното око недовижда. ...
  701 
Когато има вълни морето се бори със себе си,
безпаметно тихо изпива последната глътка на обич.
Когато има вълни морето се бори със себе си
и няма по-празничен звън от красивите морски вълни...
И пита за странностите на птиците, ...
  748 
Понякога ще те прегръщам във съня си,
тъй снежно бяла пак ще бъдеш...
Със порцелановите нотки на душата ми ще ти говоря и няма аз да бързам, влакове да гоня.
Понякога ще те прегръщам - светла и добра,
с измислени дихания ще се задоволявам. ...
  1438 
Палейки цигарата си усещам как дистанцията се скъсява
все повече, когато
близостта не е физическа , а е в душите ни .
Случайно те поглеждам, а може би не толкова.
Иска ми се да заведа душата Ти на театър ...
  666 
Любовта на първи ред е, тук, на тази постановка.
И търси себе си, като мънисто
Измежду пръстите на хората събира останалите си същински части.
Диханието бавно си разлива,
да влюбва хора по седалки все не спира... ...
  570 
Созопол потъваше бавно. Дъждът си валеше така спокойно, сякаш нямаше намерение никога да спира.
Слязохме от колата всичко беше мокро и тъмно. Сякаш от години никой не бе стъпвал в Созопол. Беше юли. Созопол потъваше през юли. Хората си бяха у дома, морето някак си и то валеше заедно с дъжда, упорств ...
  574 
Аз съм поет със ново видение,
ново видение за любовта.
Във празничната ти душа намирам приказки
за детската невинност и незряла красота.
А може би такъв си трябва и до днес да бъда-мъничък поет, ...
  484 
Пустотата в душата е сън
до днес забравен.
Пустотата в душата е миг,
от красотата изоставен...
И пусто е мойто сърце, ...
  614 
23:48
“влизам в стаята
търся те под белите завивки
намирам те поседнала на пода
загубвам те обратно, през прозореца” ...
  624 
Цветя валят от небосвода,
дъждът със ярка синя светлина ги следва...
А тихата жена с блуждаещ поглед гледа през балкона и капките брои, като мъниста
Оголени стърчат цветя мънички, под синьото небе и питат:
Кога ще дойде ден, във който тъй бързо, без да мислят ще отлитат? ...
  701 
Вие знаете ли за дъжда?
Как тихо ромоли по покривите,
сутрин рано,
във час, когато пак е време за кафе
И славно си показва танца ...
  1081 
Гларусът и аз, тъй кротко наблюдавахме дъжда.
А той е луд-така необуздано капеше
И чистеше поредната душа.
Дъждът така красиво пееше
и хората се спираха, залисани, да слушат песента. ...
  704 
Любовта е пробуждане
И всеки от всеки нека отпие
И всеки от всеки нека опита,
със жалостен дъх
Да разпита ...
  708 
На външен вид те гледам - бяла, тиха, перлено красива
Отвътре - хаос, енигма
и рок енд рол, със малко суета пенлива
Прехласнато се вглеждам, без да зная
творя ли или пък проучване ти правя... ...
  425 
Загледан все в безкрая аз се питам,
Колко е това време?
Кому е нужно?
Как да го наричам?
Време ли е или нещо друго, ...
  566 
Свободата ме убива,
свободата ми тежи – не е искрена и мила,
носи ми бледозелени, лунени сълзи
В свободата си прегракнал,
в свободата си смутен, ...
  593 
В бяла болница, изгнили стени правят път на почти живи души.
Тесен коридор, без изход .
Бялата врата полузатворена.
Не стига това, ами
диван издран събира мъките на живите. ...
  887 
Замислен човек в кафенето, на маса със надпис ‘Последна’
чете своя вестник
Отсреща в кафето, на маса с надпис ‘Поредна’
Чете своя вестник,
досущ като него ...
  1098 
В квартирата, онази старата,
на две пресечки, дето бе от къщата,
се случваха неща особени,
като измамени цветя - откъснати
красиви стонове прииждаха, ...
  1350  16 
Птиците ми говорят,
разказват за моретата и самодивите,
които нежно си събличали душите,
щом паднел изумрудения здрач,
със тихата мелодия на джаз ...
  903 
Random works
: ??:??