Dec 3, 2016, 6:16 PM

Синя луна

  Poetry » Love
511 0 1

С тази пълна синя луна

винаги свързвам двама ни,

че били сме огрявани

от омайната светлина.

 

Тази пълна-пълна луна –

сърце с обич препълнено,

в нежност двама обгърна ни

с магнетичната тишина.

 

Тази синя-синя луна

синия цвят е поднесла

на девойката весела – 

синеоката ми жена...

 

Тази странна-странна луна

ми нашепва непрестанно

и изпраща някак странно

към мен – единствено – сигнал...

 

...От всички хора на земята

аз виждам: синя е луната...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Живодар Душков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...