Oct 19, 2014, 11:15 AM

Синьо

  Poetry » Other
989 0 1

Синьо шалче и син дъждобран.

И очите преливат от синьо.

Някой пак ми гостува с дъжда.

Заваля... Мое време любимо.

 

Пеят капките. Кой ли сега

този дъжд по куриер ми изпрати?

Кой успя да ме види в нощта

и се влюби във мен, непознатата?

 

Влюбен дъжд. А след него дъга.

Глътка нежност от билето лудо.

Миг вълшебен! Ще полетя

щом разтворя криле пеперудени.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Юлия Барашка All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...