Синьото е тема (blue is the warmest colour)
Палейки цигарата си усещам как дистанцията се скъсява
все повече, когато
близостта не е физическа , а е в душите ни .
Случайно те поглеждам, а може би не толкова.
Иска ми се да заведа душата Ти на театър
и заедно да гледаме за посещението, така отдавна чакано.
Как някой посети душата ми ,
как аз те посетих отвътре, твърде неочаквано, но чакано преди...
Проглеждам през очите ти и тяхното завъртане-завъртане преди целувка ,
подсказва ми, че близостта ни вече И физическа, се ражда пламенно,
изтича между пръстите и връща се обратно в гърлото.
Като буца.
Понякога ми пречи да говоря ясно,
но виждам няма страшно , когато
слънцето пречупва и последната студенина в сърцето ми,
пропуквайки клишетата,
морето от канела във очите ми те гледа...
Дистанцията е вече повече скъсена, когато цигарата догаря тихо и пепелта е вече повече във синьо, а Синьото е тема!
© Синьо момиче All rights reserved.
