Сираче
480
1
0
СирачеТи нямаш близки, скъпо мое,изгуби майка, нямаш и баща... Без слънце раснеш в тъмното усое, безрадостни са пустите места! О,твоя жребий е в съдба жестока, мъртвилото си влачеш от дете, затова и целите ти не хвърчат високо, очакваш злото да те отведе. Не помниш, мила майчина милувка, не те напътства силен бащин глас, не виждам често твоята усмивка... При теб мизерията е на власт! Единствено до днеска оцеляваш, не ти прощава този свят жесток, не ти останаха сълзи да лееш, приемаш пак последния урок! Борбата е без отдих и почивка! Не знаеш има ли и друг живот. За теб света е хлебец и покривка. Очакваш все, горчивия си плод! Не чакаш милост вече, мило мое, не срещаш мили хора по света... На вълците ти само слушаш воя, и срещаш само вълчите неща! Бих искал с нещичко да ти помогна, да те оттласна малко от калта! Но този свят, кажи ми, как да трогна, когато е загубен и света! Написано 1950 г. в Драгойново, преработено сега! |
© Христо Славов All rights reserved.
