Кръгло съм сираче, клето,
спомням си ги като в сън.
Как боли, боли сърцето,
възрастна макар да съм.
Майчицата си погребах -
в дълголетие живя,
ала пак жестоко страдам
и до края ще скърбя.
И баща ми се помина
преди няколко лета.
И съпругът млад загина.
Нямам близки на света.
Вярно, имам две дечица -
син и дъщеричка мила.
Нямам бащина десница,
нямам майчина закрила.
© Славка Любенова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
