Кръгло съм сираче, клето,
спомням си ги като в сън.
Как боли, боли сърцето,
възрастна макар да съм.
Майчицата си погребах -
в дълголетие живя,
ала пак жестоко страдам
и до края ще скърбя.
И баща ми се помина
преди няколко лета.
И съпругът млад загина.
Нямам близки на света.
Вярно, имам две дечица -
син и дъщеричка мила.
Нямам бащина десница,
нямам майчина закрила.
© Славка Любенова All rights reserved.