Кръгло съм сираче, клето,
спомням си ги като в сън.
Как боли, боли сърцето,
възрастна макар да съм.
Майчицата си погребах -
в дълголетие живя,
ала пак жестоко страдам
и до края ще скърбя.
И баща ми се помина
преди няколко лета.
И съпругът млад загина.
Нямам близки на света.
Вярно, имам две дечица -
син и дъщеричка мила.
Нямам бащина десница,
нямам майчина закрила.
© Славка Любенова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
