12 мар. 2012 г., 09:50

Сираче

805 0 1

 

Кръгло съм сираче, клето,

спомням си ги като в сън.

Как боли, боли сърцето,

възрастна макар да съм.

 

Майчицата си погребах -

в дълголетие живя,

ала пак жестоко страдам

и до края ще скърбя.

 

И баща ми се помина

преди няколко лета.

И съпругът млад загина.

Нямам близки на света.

 

Вярно, имам две дечица -

син и дъщеричка мила.

Нямам бащина десница,

нямам майчина закрила.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Славка Любенова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Искам да споделя, че стиховете Ви ме развълнуваха и натъжиха. Желая Ви да имате много добри приятели, най-малкото в този форум. Желая Ви от сърце децата да ви дарят с много радост!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...