12.03.2012 г., 9:50

Сираче

796 0 1

 

Кръгло съм сираче, клето,

спомням си ги като в сън.

Как боли, боли сърцето,

възрастна макар да съм.

 

Майчицата си погребах -

в дълголетие живя,

ала пак жестоко страдам

и до края ще скърбя.

 

И баща ми се помина

преди няколко лета.

И съпругът млад загина.

Нямам близки на света.

 

Вярно, имам две дечица -

син и дъщеричка мила.

Нямам бащина десница,

нямам майчина закрила.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Славка Любенова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Искам да споделя, че стиховете Ви ме развълнуваха и натъжиха. Желая Ви да имате много добри приятели, най-малкото в този форум. Желая Ви от сърце децата да ви дарят с много радост!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...