Сиротно
Отиват си добрите хора,
но чезне с тях и доблестта.
Осиротява днес простора,
лишен от трона на честта.
Не се разкайва простотата,
а перчи се със пълна газ.
Препъва злобно добротата
и нагло смее се на глас.
Тя мисли си, че тържествува,
а всъщност стене и кърви.
Уж на живота се любува,
а от терзание гори.
От злоба, завист и коварство
доверие не се гради,
това порочно черно царство
изпитва нужда да руши.
То мисли, че ще бъде вечно
и гордо сплита суета,
но ще остане тъй далечно,
потънало във дън земя...
© Наташа Басарова All rights reserved.
