| Ситен летен дъжд изсипал се по раменете ми солени - присъствие, достигащо сърцето в разтворения пред очите хоризонт. А мисълта е кораб преминаващ над пясъчните дюни, където пътищата ни се сливат и разделят в достигането изгревно на думи, сипещи се в полусън. И до душа попиваш в мен! Творение, разтворено до звук... Капчици от ситен летен дъжд, изсипал се по раменете ми солени... |
© Йоанна All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
