Сиво море
Морето е сиво. Нагази го облакът сив.
Боята му, доста нетрайна, остана в морето.
Днес вятърът даже на пясъка спря мълчалив.
Не му се играе с вълни, с върхове на дървета.
Морето е равно. Опънато гладко платно.
Рисуват отблясъци няколко слънчеви лъча.
Стараят се милите. Рисуват внимателно, но
шедьовър не се получава, дори да се мъчат.
Морето е скучно. Говори банални неща.
За рибите, раците, хладните бели медузи.
За тъжнатата песен, която му пяла нощта.
За лодка, забила в скалите олющени бузи.
За тези следи, разделени, по сивия плаж,
които, безсилно, дори не успя да изтрие.
За малкия гларус, уви, не намерил кураж
да литне, преди своя клюн във брега да забие.
Морето е скучно. Морето е сиво. О, да!
Морето понякога просто е много досадно,
но то е за мене огромната чаша вода,
която изпивам, когато душата е жадна.
© Валентина Шейтанова All rights reserved.
