Сиво слънчево
Слънцето се плъзна
като суров жълтък
по черна тиганена плът.
Зацвърча в потта
на уморени тела.
И замря в наслада
за хладен залез.
Въздъхна прашно
в немощна скука.
Протегна се лениво,
прегърна с отпуснати лъчи
полуразтопения асфалт
и заспа отегчено.
Сънуваше синоптици...
и циклони без имена...
© Дух Иззедник All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
