Сивота
По сивите улици
тихо вървя
и сива нощта ми
вечеря утеха.
Прости ми,
че днес съм копнеж
сред дъжда,
а утре
покажи ми пътека.
Беляза очите ми,
слепи,
те виждат те.
Две копчета
бели
сред тъмнина…
С устни
изписа
сякаш тонове
минало
по съшитите
мои,
червени,
без цвят…
А ръцете ми
търсят те,
вените - викат.
Парцалени,
дрипави,
моите две…
И цветята ми,
сякаш в сивото,
свиват се…
не разцъфнали,
сухи,
побелели от плач…
И очите ми,
в непосилното силни са,
давят се в твоите
без да простят.
И рисувам
капки…
от минало бъдеще…
изгряващо слънце,
мечти на дете…
И сънувам…
когато те имаше…
отдавна
преди
да се скрие в сивото мойто небе…
© Ем All rights reserved.
Тома,много се радвам да те видя тук.Сигурно най-трудно е човек да намери себе си...Продължавам да опитвам,да се търся и да се уча!
