Скачат дяволчета в мен
Ех, на пролет замириса!...
Скачат дяволчета в мен.
„Да живееш има смисъл!”
Туй си казвам всеки ден.
Фен съм, няма да го крия,
на модерната любов.
Често с тебе спорим ние
по въпроса - стар и нов.
Щото ти пък, да ти кажа,
изоставаш!... Демоде!...
Прекалено скромна даже!...
Ми, учи се - хайде, де!...
Но не искаш да се учиш!
Не прихващаш нито грам!
Как тогава ще се случи
новото при нас, не знам?
В мен желание - в излишък!
В теб цари полярен студ!
За любов току въздишам,
ти ми казваш, че съм луд!
Зрелостник съм по предмета,
ти си още в първи клас.
Темпото, с което креташ,
е отчайващо за нас!
Пепел в нашето огнище -
спомен от любовна жар...
Че не ставам аз за нищо,
казваш ти... А съм пожар!...
Виж - край мен готови клади,
чакащи любовен плам -
изкусителни и млади...
Клечката ще драсна там!...
© Роберт All rights reserved.
