Скачени съдове

May 31, 2012, 10:39 PM

Poetry

1115 0 2

Сърцата наши са скачени съдове,
налееш в мойто мъка – ти тъжиш.
Каквото отдадеш, ти е присъда.
По моя мярка своето кроиш.
Във този свят законите физични
важат и за сърцата от метал.
Поискаш ли до смърт да ме обичаш,
умирай бързо – всичко съм раздал.
А светлото във мен е само фосфор,
останал ми от някога преди.
Не помня даже. Туй, що съм докосвал,
превърнал съм го в камък. Не боли.
Недей си причинява всичко мое.
Не ми наливай плач, на твоя път
ще се изсипе яростно пороят.
Сърцето е скачен метален съд.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

zelena (Силвия Райчева Сеймира Дони)

2012-06-01T20:30:46+03:00

!
Enena (Елена Нинова)

2012-05-31T22:46:00+03:00

Един прекрасен стих.Удоволствие беше за мен да го прочета