Сърцата наши са скачени съдове,
налееш в мойто мъка – ти тъжиш.
Каквото отдадеш, ти е присъда.
По моя мярка своето кроиш.
Във този свят законите физични
важат и за сърцата от метал.
Поискаш ли до смърт да ме обичаш,
умирай бързо – всичко съм раздал.
А светлото във мен е само фосфор,
останал ми от някога преди.
Не помня даже. Туй, що съм докосвал,
превърнал съм го в камък. Не боли. ...