Oct 27, 2018, 7:40 PM

Скарабеи

  Poetry
709 0 0

Като чуя за "вечност",
ми настръхва душата
и египетски бръмбари
пропълзяват в мен цялата.

 

Казвам ти, че след "вечност"
ще съм баба спаружена.
Не отлагай за никога
чувствата си. Ненужно е.

 

За кога ги отлагаш?
Та да се опознаем ли?
Цял живот да сме заедно,
пак не можем да знаем

 

накъде ще ни кривне
на живота колицата.
Не е само насладата.
Търся в тебе десницата.

 

Търся в тебе гаранта че
след столетното лутане
прекосявам пустинята,
но не съм се изгубила.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...