Feb 29, 2012, 4:29 PM

Скитница

705 0 1

Захвърлена от света, една-единствена, 
безкрупулно изстрадала скитница. 
Разхожда се тя, боса из снега, 
тъпче буците лед с премръзнали крака. 

Сама, единствена, в студа, насред пустошта,
обикаля и се надява някой да я открие - жива. 
Ала от толкова болка и тъга
тя готова е да посегне на своята душа. 

Душата ù разранена е, обкръжена от тъмнина, 
подмолно накарана да извърши зли дела. 
Раните зараснаха, но спомените  - не,
пленени в убийствени лъжи са те.

Злините ù бяха опровергани, всичко отмина,
но споменът за деянията ù така и не си замина.
Скръбта бе силна, раняваше я само с мисълта, 
че уби своята любов, истинска. 

Кървави сълзи отронваше, косите си дърпаше,
пронизващи викове издаваше, а сърцето от мъка 
се бушуваше и все повече и повече от тъгата вземаше,
грабейки лакомо с шепи и с душата си се подиграваше.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Малвина Живкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...