По телата се разхождаш,
победител се наричаш.
Нещастен крадец,
с най-тежката присъда,
доживотна самота!
По чужди устни крачиш
и отчаяно подслон дириш.
Клошар изхвърлен като стара шапка.
Просяк без глас.
Броди самотно по завоите.
По кофите рови,
отчаяно търси топлина.
Скитник се нарича,
влачещ самота.
© M.M All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
