Съдбата като клоун се усмихва,
последния спектакъл не играл.
В гримьорната е вече твърде тихо -
на моят цирк свещеният граал.
Сивеят остарелите плакати,
а някъде от тях възторг бучи.
Игра на "бис". Мечти-аристократи.
Дори от смях разплакани очи.
Сега е час и тя да се погледне
без грим на огледалната стена.
Приключила е ролята последна.
Номадът е с подути колена. ...