СКИТНИК ИЗ ПРЕДЕЛИТЕ НА АВГУСТ
А лятото си тръгва изведнъж.
Когато сутрин хладинка пролази
и неповикан септемврийски дъжд
прегърне прегорелите оврази.
Да дишам става лекичко – от раз!
Край шипките – атлазено червени,
тупуркат кестечета, с топла страст
шансони есенни нощта подема.
Дали така – навярно в утринта,
подир последната изпята нота
от мене ще си тръгва любовта? ...