Склероза
Потъвам в премълчани чернови.
Изписани с опакото на ръката.
Неизказаните истини напускат ме.
Пуснали се, по течението на реката.
Спомените в прах превърна,
една приятелка - Склероза.
За лятото, морето и прегръдка.
Кръв, по следите на откъснатата роза.
Думи сгушени във стих.
Образи, тела, души.
Върху черно-бял негатив виждам
запечатани, любимите очи.
Но само толкова.
Пясъкът в часовника изтича.
Оставам насаме със болката.
И образа във огледалото,
който вече дори на мене не прилича.
© Мъро Биков All rights reserved.
