Скоро пак ще се мръкне...
Скоро пак ще се мръкне,
ще си иде денят. Ще помръкне
небето и цветя ще заспят.
Ще заглъхнат колите... хора,
уморени ще си легнат да спят.
Аз ще паля цигара, поредната,
ще се вее прането ми на балкона,
а очите ми ще се реят в небето
сред блестящи звезди...
Ако има луна, ще измоля от нея,
да отнеме безсъние и умора.
Има и други, като мен... и за тях
ще се моля! И за болните...
и за гладните, и за жадните,
за всяка истина жива, небесна,
като манна за всички да блесне!
Да залее този свят светлината
на словото Божие - хляб за душата!
Неусетно ще си тръгне нощта,
а безсънни очите ми ще посрещнат,
най-красивата тиха зора!
© Евгения Тодорова All rights reserved.
