Скрита грешка
Помня как сякаш вчера беше,
поглед нежен до мен тъжеше,
в прегръдките ми да се скрие,
лъжливо времето си да убие.
На себе си не мога да простя.
Жестока е грешката една -
така да го оставя сам,
а после да живея в този храм.
Оттогава плача нощ и ден,
сърцето ми заключено е в плен.
Сълзите стичат се като река
и търсят теб в безкрайната тъма.
Знам, не си прощавам - да.
Потъвам в необятна тишина.
Сърцето си при теб така оставих,
а ласките ти топли аз забравих...
© Силвия Стамова All rights reserved.
