Тичахме вчера свободни от себе си.
Гонехме вятъра и връщахме времето.
Прегръщахме смях, подритвайки бремето.
Себе си бяхме - пораснали временно.
Тичаме днес след оня, що духа,
с торба интерес и лъжа под сюртука.
Преглъщаме сълзи, дори ежедневие.
Никога същи, но с мечти за безвремие.
А "вчера" и "днес" спорят за "утре",
подмятайки фас и скрита поука.
"Утре" прегръща някакво чувство,
в което сме същите. На себе си нужни.
© Шопландия Софийска All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
