Лика (Величка Петкова) Лика (Величка Петкова)
26
Jun 11, 2007, 9:26 PM

Скулптура

  Poetry
744 0 3
Скулптура

Аз съм топка бяла глина
      в ръцете ти,
            художнико незнаен.
Отдавна чакам
      ти женските ми форми
               да изваеш.
Гърдите стегнати,
       бедрата тръпнещи
               и стъпалата
дирещи жарава...
Във нея с обич ще се хвърля
        и в устрема си  ще забравя,
                че топка бяла глина съм.
                Все още...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Величка Петкова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0