Скъсана струна

Кой извива глас из нощната фъртуна?
В неведома тъма тъгата скъса струна.
Нима духът блуждае притеснен, терзае,
или сърцето в буря, в забвение ридае?

Душата бездомна към небето поглежда,
с пляскащи криле да политне с надежда,
но дали от бурния вятър умът е заслепен,
о, замълчи ти, вой, притиснат, замъглен!

Безбожие обгърнало е като змей Земята,
в разврат, безмълвие притегля небесата
за да беснее люта, черна хала през нощта
за да убий сърцето и захвърли в пустошта!

Пак душата бездомна в небето поглежда,
с пляскащи криле да политне с надежда,
но дали от бурния вятър умът е заслепен,
о, замълчи ти, вой, притиснат, замъглен!

Лъчиста