Jul 6, 2008, 9:45 PM

Слабите плачат така... Силна?!

  Poetry » Love
1.7K 0 14
Казваше ми да не плача...
"Слабите плачат така..."
Но не мога просто да гледам...
В мен гори.
И злоба, и ярост, разпилели минали дни...

Да те гледам с усмивка?
Със смях на очи...
Да те моля за още?
Усмивки?!
..."Слабите плачат така..."
Дали се усмихват силните?
Щом слабите плачат така?


Трябва ли да съм силна?
Поне веднъж жалка...
... и слаба?
Добре, нека да бъда!
Защото не мога да нося тази присъда...
на вечното силно момиче...

Сега съм слаба и ще бъда...
а когато падне здрача
Остави ме, силен мой...
искам просто да поплача!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктория All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...