Слабост
Очите ѝ, погледът -
само засилваха неговия апетит.
Дрехите, кожата, допирът -
но зад егото си той беше скрит.
Походката ѝ, гласът -
събуждаха дълбоко скрито желание.
Смехът ѝ, устните - зовът -
като хищник да нападне,
без колебание.
Инстинкт. Усет. Страст.
Крещяха в главата му, неспирно.
Жена. Изкушение. Грях-
В ума му всичко бе изтрито...
Студен. Арогантен.
Пречупен от съвършения враг -
в момент на слабост - подвластен -
той я желаеше пак.
© Мария-Магдалена Иванова All rights reserved.
на друг бряг би бил за жалост.