May 21, 2010, 11:32 PM

Сладка болка

  Poetry » Love
989 1 0

От опит зная - любовта боли,

но болката е сладка и си струва.

Такава болка на сърцето ми лежи

и тази болка  някак си лекува.

 

Пътят  към сърцето ти е забранен

и тъй е дълъг този път.

От моята усмивка си пленен,

а аз от твойта нежна плът.

 

Едва ли устните така горещи

готови са сами да запламтят,

едва ли близка ме усещаш,

щом можеш и без мен на сутринта.

 

И по-добре не ме докосвай,

така е трудно и горчи,

върви и друга омагьосвай,

докато моето сърце крещи.

 

Утрото  е вече пред вратата

и чака с нетърпение да го прегърна,

но то не знае за тъгата,

дето даде ми и не успях да ти  я върна.

 

 

С очи безмълвно  те прегръщам,

отиваш си, дори  не  се обръщаш...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Може би закъсняла All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...