Как животът като мед е за Меца с нов късмет - 3
Е, разбрахте вече всички -
работливите пчелички
пазят от крадци меда си
и ценят добре труда си.
Днеска сте се умълчали,
но, преди да сте заспали,
чуйте вие как Мецана
горски доктор бързо стана.
Спомняте си, че донесе
мед на Мечо. Той го внесе
и гърненцето остави
под леглото. Но забрави
бързо, че го сложи там.
Меца пита, той " Не знам!"
отговаря, но с тревога.
- Припомни си, Мечо! Мога
раните ти да лекувам.
Доктор съм. Не се шегувам!
Почнаха да търсят двама,
но гърнето все го няма.
Меца, уморена вече,
на леглото му се свлече.
Но с крака си тя подритна
някакво гърне и рипна
да погледне под кревата.
- Тук е, Мечо, на земята
в този ъгъл си го скрил.
Ах ти, забраванко мил!
После нареди да легне
и гърба си да разтегне.
- Довери ми се без страх!
Аз на курсовете бях
за сестри и санитари.
Ако някой се удари
или цепне си кожуха,
всички във гората чуха,
че лекувам ги със мед.
Лягай, Мечо, тук отпред!
И поиска да покаже,
за да можа да намаже
всяко място, дето жило
кожата му бе пробило.
- Три пъти ще го направим
и за болка ще забравим!
Подчини и се Мецан
с обич в погледа и взрян,
радостен, но и с надежда,
че страхливец не изглежда.
После се унесе в сън.
Засънува, че навън
две мечета малки пискат
и да влязат вкъщи искат.
Той съня си разтълкува
и така се развълнува,
че прошепна сам на глас:
Рожби две ще имам аз!
Меца шеташе засмяна,
цяла в щастие огряна.
Беше вадила картофи,
но измислила и строфи
как съдбата се нарежда
всичко чудно да изглежда.
Да, не бяха яли мед,
но с очите на поет
в бъдещето гледат вече.
В този дом ще има мече!
Отговорно обещавам!
Казаното - изпълнявам.
. . .
Мечо гушнал е Мецана,
от сърцето му избрана.
Хайде, затвори очички!
Трябва да заспиват всички.
Следва...
© Мария Панайотова All rights reserved.
