Jun 5, 2012, 6:58 PM

Сладка тишина

787 0 1

Как сладко спи тишината на прозореца

и само сенките Луната ги чертае,

прозява се морето, гемиите блуждаят в спомени,

навъсени в таляна мрежите роптаят.

 

Скалите сгушени отмятат своите кичури,

по сънени пътеки тича хоризонта,

солен дъхът е, хладна, звездна вечер е,

сънува вятърът във пясъчна постеля.

 

Скучае плажът, на дюната приседнал съм

и жадно пръстите очите ти рисуват,

самотни гларуси танцувайки въздишат,

кресливо стенат, озъртат се, ревнуват.

 

Брегът е пуст, вълните в дрямка клюмат,

край пристана безцелно се полюшват,

мъждукащ фарът с пулсиращ глас одумва

мрака и в звездна песен се заслушва.

 

Как сладко спи тишината на прозореца,

със топли устни събужда я зората,

протяга се морето, от утринни лъчи погалено,

и хуква към простора в слънчева позлата.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Трифонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...