Oct 7, 2021, 7:00 PM

Сладки за мама

  Poetry
1.2K 0 3

 

Мамо, искам аз да ям!
Нека сладки да направя,
после с теб да ги изям!
Знаеш, мога да се справя,
нали вече съм голям!

Към яйцата ще прибавя
малко захар, брашънце,
тънко блатче ще направя
със точилка и ръце.

После с формичките, мамо,
ще изрежа сърчица,
а за теб - сърце голямо,
вместо малки колелца.

Ще поръся сърчицата
с малка щипчица любов
и във фурната загрята
щом ги сложа съм готов!

Да ги хапнем, мила мамо,
заедно със мен ела!
Твоето сърце голямо, 
с моето в едно се сля.

 

Николай Димов
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николай Димов All rights reserved.

The work is a contestant:

17 place

Comments

Comments

  • Моят син още от 3-годишен не ми даваше да готвя, той искаше, помня в 3-и клас за новогодишното тържество реши да направи 4 кекса, добре че продуктите стигнаха само за 3. Кой ще ги яде, маме - Аааа, ще ядат, ще ядат. После целия януари намирах парчета кекс в чантата му - срам го беше да го изхвърли и го ядеше жертвоготовно
  • Много хубав стих си написал! Пожелавам ти успех!
  • Хем сладко, хем пълно с любов

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....