Сладникаво
Отново сам, отново там.
Къде ли? Знам или не знам...
Един молец и паяк в ъгъла се смеят -
враг и жертва в клопка,
но съзнавайки, че още мъничко живеят.
Това, което мъничко е там –
за мен е просто крах
осмислено, без срам...
Погладих леко и листа, на който пиша -
не лист, а лик, със който исках аз да дишам.
Но някакви си редове намигаха ми там хапливо, ...