... сладостта на Ахилесовата пета... или кой на кого върви по петите...
... сладостта на Ахилесовата пета... или кой на кого върви по петите...
Погали ме с мисъл. Пръски росни.
Чувалчето зрънца - събрано.
Зад дувара... пътят вит е. Проснат.
По него сянката ми спи. Пияна.
И хуква... Лудо биле пила.
В тресавищата дебне. Пакостливо.
Катранът лепне. А надига сила.
След свлечените кожи по съм жива.
Дъхтя на здравец. И на дребно жито.
На сухи съчки. С пукот непревити.
Клъбце-усойница. За сто чешита.
Сърцето ли? Ума ли? Още питам...
На прах прахът ми... На езика - пепел.
Мълчание съм. Трепкам по бърдата.
Крилата сухи. А от сладост лепна.
Не устните. Близни ме по петата...
© Таня Георгиева All rights reserved.
