Jun 16, 2006, 10:41 AM
Сластта е винаги самотна
Сластта е търсеща и няма -
пламтяща в адовия мрак:
с вик на Месалина – пряма,
тревожна, в стон на единак.
За обществото е опасна,
защото разрушава нрави,
а субективно – сладострастна,
готова е да се забрави.
Очите й – дълбоки, сини -
перверзна тръпка преживяват
с обещания за долини,
но с вулгарност настояват.
Сластта е винаги самотна,
превръща тя страстта в ад,
че носи болката страхотна
и на любовта е дубликат.
Сластта витае в кръговрат
на бурни страсти без задръжки,
но носи още и такава смрад,
цъфтяща в прегръдки мъжки.
© Валери Рибаров All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Значи,наистина,не съм проследила логиката ти.Но ти хапеш.
Поздрав! -
Валери, а кой ти каза, че ще обсъждам?
Няма такова нещо.Нито ми се спори, нито ми се обсъжда.
Не ме обвинявай в подкрепа на СПИН,ако не съм подкрепила творбата ти.
Нали коментираме,изказваме мнение .Пък и как така аз ще ти кажа дали творбата ти е добра или лоша?Аз само казвам дали на мен самата ми е харесала или не.Не те оцених, защото пиша само 6 и то на творби,които разбирам.Иначе ще бъде лицемерно . -
Джейни,
1. Нищо лично, е неуместен израз, когато обсъждаме.
2. Задох ти въпрос, който беше много личен, но ти не отговаряш.
3. Тук са визирани мъжките прегръдки, не за да покажат, че има и женски, а за да стане ясно, че пораженията на сластта върху мъжете са по-големи и водят като правило до нарушаване на характера. -
Нищо лично !
Ами тази сласт само в прегръдки мъжки ли е смрад?И защо пък да е? -
От това, че ти Кате, не си съгласна, не следва, че ще се промени природата на сластта. Страст и сласт тук са показани като противоположности, което изразява тяхната природа.
-
Не съм съгласна,че сластта е"дубликат"на любовта.
Не съм съгласна и със"смрад,цъфтяща в прегръдки мъжки"
Надявам се,че съм разбрала правилно за смрадта.Ако е така,по тази ти логика,същата може да се види и в прегръдки женски. -
Аз пък затова няма да чета тоите, за да си останат гениални, че може с прочита си да ги разваля!?
-
Джейни!
Ще те попитам нещо простичко! Защо с този си коментар се обявяваш в подкрепа на СПИН, имащ полигамията като своя основа, а тук е територията на сластта? Намирам ти оправдание в това, че не си наясно с проблематиката. Но да не ти харесва действителността и да не ти харесва текста, изобличаващ тази действителонст са различни неща. При теб как е? -
Сластта не е измислена от мен,
но тя тревожи съществуването всеки ден,
превръщайки го в деградация-
ужасно зло за всяка нация.
За разлика от еротична страст,
тя извор е на сексуалните беди
и щом попаднеш в нейна власт,
забравяш чистотата от преди. -
Бива го и още как!?
Животът се превръща в изкуство,
когато култивира много чувство,
но само като колективен,
създаващ индивида позитивен.
Такъв живот все още се бленува
и с метафори се той сънува,
а иначе борбата е за злато,
творяща съществуване в блато.
Процесът ражда много хитреци,
замислени, съветващи - светци,
с намерения много мили,
набиращи в естетиката сили
и ах, домогват се до власт-
съвсем не знаещи какво е сласт. -
Сласт кайш, ко е туй бе Мо?
У наше селу, май му казват другу.
Ша питам Пена, мой дай за дубро,
дан'съ дзвера, кат прасе в мамуля.
За Ад хортуваш и за Месалина...
За убщиство и некакви си нрави.
Ша ида бързо в кърската градина,
тя Пена там, одма ш'ма оправи.
Очи гувориш, сини кут мурету...
И Пена е с таквиз, брей къв късмет.
Перверз...(не гу разбрах), ма трепка като цвете
и ми е сладка, сладка като мет.
Те, със смрадта - сега ме уморИ!
Зад кръчмата смърди от стар блъвоч.
У наше село най ногу смърди,
на Геле мъдестия, расовия коч.
Пуезийта е нещу ногу спешъл,
даскало го каза в хоримака,
га Вуте нещо беше са отплеснал
и рима туряше, на Пена между двата крака.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Спокойно, моля те! Благодарен съм ти, че коментираш и ти казвам само едно - този текст разкрива една реалност, която наистина трудно се възприема, но това не значи че текстът е слаб, а след като изясняваме този въпрос, ти си в правото си да ми кажеш, каквото си искаш.
Поздрав!