Сластта е винаги самотна
Сластта е търсеща и няма -
пламтяща в адовия мрак:
с вик на Месалина – пряма,
тревожна, в стон на единак.
За обществото е опасна,
защото разрушава нрави,
а субективно – сладострастна,
готова е да се забрави.
Очите й – дълбоки, сини -
перверзна тръпка преживяват
с обещания за долини,
но с вулгарност настояват.
Сластта е винаги самотна,
превръща тя страстта в ад,
че носи болката страхотна
и на любовта е дубликат.
Сластта витае в кръговрат
на бурни страсти без задръжки,
но носи още и такава смрад,
цъфтяща в прегръдки мъжки.
© Валери Рибаров All rights reserved.
