След 14
на жена ми Нури
И лятото, и в пещерната зима
на чувствата, и в буря, и в затишие,
предложих ти това, което имах:
два наръча от думи и въздишки.
От тях ти неведнъж ми стъкна клада,
когато се завръщах вечер късно,
но бих преминал кръгове на ада,
да стигна пръв и първи да откъсна:
цвета на водни лилии, които
в очите ти люлеят цвят среднощен.
Прости ми тази дързост, че опитвам
да сричам любовта ти и все още...
да се задъхвам, сам и невъзможен,
вина понесъл като тъмна болест...
Ще смъкна тази сутрин всички кожи
на черните си грехове, до голо.
За да се вгледаш в мене. Или инак
без теб ще мръзна и в Сахара даже.
И всъщност цял живот ще се проклинам,
ако ей тези думи друг ти каже...
И лятото, и в пещерната зима
на чувствата, и в буря, и в затишие,
предложих ти това, което имах:
два наръча от думи и въздишки.
От тях ти неведнъж ми стъкна клада,
когато се завръщах вечер късно,
но бих преминал кръгове на ада,
да стигна пръв и първи да откъсна:
цвета на водни лилии, които
в очите ти люлеят цвят среднощен.
Прости ми тази дързост, че опитвам
да сричам любовта ти и все още...
да се задъхвам, сам и невъзможен,
вина понесъл като тъмна болест...
Ще смъкна тази сутрин всички кожи
на черните си грехове, до голо.
За да се вгледаш в мене. Или инак
без теб ще мръзна и в Сахара даже.
И всъщност цял живот ще се проклинам,
ако ей тези думи друг ти каже...
© Ивайло Терзийски All rights reserved.
