на жена ми Нури
И лятото, и в пещерната зима
на чувствата, и в буря, и в затишие,
предложих ти това, което имах:
два наръча от думи и въздишки.
От тях ти неведнъж ми стъкна клада,
когато се завръщах вечер късно,
но бих преминал кръгове на ада,
да стигна пръв и първи да откъсна:
цвета на водни лилии, които
в очите ти люлеят цвят среднощен.
Прости ми тази дързост, че опитвам ...