След буря
Претърпях те, теб бурна стихия,
оцелях, но травми лекувам,
раните с вълците ближа,
дупки с канапи съшивам.
Очите мажа с мехлеми,
изгорени от силният вятър,
недочувам след страшният тътен
и се уча пак да говоря.
В непоръбен чувал премених се,
да празнувам спокойното утро,
във кратунка вино наливам,
да почерпя, нов гост - самотата.
Ще оскубя от двора цветята,
да не ми миришат на буря,
ще помета с метлата прашеца,
полепнал от твоите стъпки.
Въздуха вдишвам дълбоко,
след буря, по-леко се диша,
сърцето тупти равномерно
и няма в какво да се спъва.
© Misteria Vechna All rights reserved.
