След Царицата
След Царицата
Когато Любовта,ти приседне на прага –
Царицата, в тебе когато легло си постеле…
Тогава си силен, щастлив – до премала!
Палат ѝ строиш, стъпил на стръмно скеле…
Душата дрънва на вехта и тъжна китара.
Сърцето, за Нея порти широко отваря –
Тя празнично влиза – с неземна свирня
на гайда-каба и „Свита” – стотина гайдаря!
В небето – „лягат в осморка” птичи ята,
криле надиплят в елегантен реверанс,
приплясват, и ронят най-дивни цветя –
да стъпи по тях Царицата в първия танц.
Също пайети – трепкат светулки чевръсти
(огнени танцьорки в цигански табор!)
довели са щурци, със виртуозни пръсти –
да им свирят под небето в царски двор.
Заваляха Персеиди. И лумна карнавал –
Нощта се разгоря! И стана бяла- като ден!
Луната акостира връз сал от облак бял
и Факел носи – лъч от Слънцето пленен!
Царицата прие тоз слънчев дар –
Светлината блесна в чудните очи!
И даде знак (със жест на Господар)
церемонията – да продължи:
`место на нея – Тя сторва `секи поклони,
(Еднорогът стюард, поднася вино-кармин)
полага в нозете ти, всичките свои корони,
и нежно те моли – палатът да бъде с комин –
Омая! Гориш в Любовта! И си луд! И си жар!
А Тя ще си иде – тихо…като призрачен дим…
Душата ще се мята (стрела в сърцето на звяр)
и с мастилена пепел (от оня, царски комин)
стих ще напише.., ала не е биле.., ала не е цяр…
Ренета Първанова
© Ренета Първанова All rights reserved.
