След дъжда
След миг ще плисне дъжд, а дискът златен,
до този миг света огрял, ще притъмни.
Зад облачна завеса ще се скрие - да изчака,
докато небесната стихия извали.
И след поредната звънлива канонада,
където локви в тъмно злато ще блестят,
като магия - за сбъдната любов ще пеят
птици. Със трелите си те ще известят
като с милувки, за избистрения небосвод,
за облаци, от вятъра далеч отнесени...
Под напева му хората ще затанцуват,
стаили до този миг дъха. И безсловесни
от възхита, щом морето Черно те съзрат,
на вятърни криле подети, ще се слеят
с вълни - меланж от морско синьо кадифе...
и спомени завинаги в следите им ще тлеят.
© Петя Кръстева All rights reserved.
