След края на любовта
След края на любовта
Гледам с празен поглед голото небе,
отива си безличното и жарко лято.
Студена длан и изпълнено с тъга сърце,
слепи за всичко бляскаво и свято.
Отминават скучните и сиви дни
с надежда за нещо много по-добро.
Но нощем са бледи мъртвите звезди,
нощем е студено в празното легло.
Не беше ден, не бе година,
откак погледна ме с онези виновни очи,
обърна се и бързо си замина,
живота ми с лъжи изпепели.
Сега очакваш да те чакам,
сега очакваш да си моя.
Но някак невъзможно е това
и боли те, че оставаш пак сама.
Знам, ще дойде друго лято,
ще отминат пътища и дни.
И споменът за тебе ще изчезне
в красотата на другите жени.
Ники
© Антон Городецки All rights reserved.
