Мъка черна в моята душа
спира ми радостта.
Боли душата ми превита,
свита от лъжи, убита.
Изгрява слънце, навън е нов ден,
но остава тъмно в мен.
За вас животът продължава,
за мене наближава краят.
Лица, усмивки и мечти
пред мен размазано се носят.
Душата ми, превита от лъжи,
върви по изстиваща жарава, боса.
© Нона Маринова All rights reserved.