Apr 4, 2010, 4:39 PM

След любов 

  Poetry » Love
837 0 0

Мъка черна в моята душа

спира ми радостта.

Боли душата ми превита,

свита от лъжи, убита.

 

Изгрява слънце, навън е нов ден,

но остава тъмно в мен.

За вас животът продължава,

за мене наближава краят.

 

Лица, усмивки и мечти

пред мен размазано се носят.

Душата ми, превита от лъжи,

върви по изстиваща жарава, боса.

© Нона Маринова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??