След мен...
Тихо стъпваш край мен
с наранени надежди
и представи
от грешни съмнения.
И изпиваш до дъно
ревнивите спомени,
а в очите ти...
нови видения.
Като камък тежах ти.
Като вино маврудено
и болях
с алкохолно натравяне.
Само миг ни бе нужен
и небе изумрудено
да забравим
какво сме си давали.
Само миг... и отровата
яростно властваше
и кръстосваше
пръсти прокажени.
Върху шията всеки ден
с белег ни хващаше
и оставяше
следи на наказани.
... и тогава си тръгнах
от тебе негонена,
след мен дочу ли
бездомните псета,
как завиваха с моя глас
тъжно-печален,
глас камбанен
от стари кубета...
... и дочу ли оловния
звук на сълзите ми,
търкулили се
грешно на пода
и тежките порти
как скриптяха ,,обичам те''!
Но...
вече спряха за това да напомнят...
© Анета All rights reserved.
