След мен.След теб.
- За тогава, когато ме няма,
когато бъда спомен тих,
за тогава, когато си тръгна,
е последният стих.
Там ще бъда волна и лека,
ветрецът от моите сънища,
навеки поела посоката
на непропътувани пътища.
Аз съм тази,
която все се страхувах да бъда,
ала винаги бях, а не разбрах.
Колко са различни посоките
по които не вървях, а живях.
Рано е още за последния стих.
Утре е късно, вчера е минало.
Даже тайните, които с годините крих,
вече разкрих, някъде, някому...
***
Ще застинат думите, ще се забравят.
Пътеката ще избледнее, ще се изгуби.
Само спомени ще ми напомнят:
не е било сън, била съм щастлива.
Очите ми до болка ще се взират
да те открият, но няма да те видят.
Думите във гърлото ми ще напират,
но няма до теб да стигнат.
Последна обич, непремерена,
като последен сън сънувана.
Простираща се безгранична,
веднъж отречена, а дваж измoлена.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
