След минута
След минута
С колко тъжни очи ми каза -
върви си,
сякаш свят се в тях разруши.
Но ти ми повтори - Иди си
и на стола пред мене се сви.
Аз кимнах все тъй с лице
вкаменено;
пак докоснах твойте страни,
и от днес ми бе забранено
да се ровя в твойте коси.
И тръгнах ей тъй без посока
сред парка.
След минута бях те забравил.
Само някаква мъничка шарка
дъхът ти във мен бе оставил
Разказваха (после) видели те
хората
как плачеш сама сред сумрака...
Трудно е. В теб е умората,
но смехът ти отдавна те чака.
17.11.2002
© Владимир Минков All rights reserved.
