След Преображене
Ти си драскотина в очите.
Ти си несъмнало вино.
В стих вградила мечтите си
си зачатие морскосиньо.
Циганка е душата ти,
а танцува на пръсти.
Опната струна снагата ти,
за свирач е възкръснала.
Тежкото вино в кръвта ти
чаша кристална сънува.
Самотно танго страстта ти
със въздишка се люби.
Бял кон пред портите цвили.
Нощта се съблича в копитата.
В очите ти - дяволски сили!
Жигосваш ме и не питаш.
От себе си не можеш да избягаш.
От себе си не можеш да се скриеш.
Не аз, а ти сега посягаш.
На пръсти се надигаш и ме пиеш.
В тази нощ и Луната се кръсти!
Сто луни във очите си носиш!
Топъл шепот на влюбени пръсти.
Взимаш си и не просиш.
Женския страх си разчупила
от бездомното куче.
Мъжка длан, пазва разпъпила
и огньове от случване.
Нестинарската кръв безпощадна
пак гори те с коприва.
"Ще го целуна сега и ще падна!",
ала аз си отивам.
Сърцето ти - рана! Очите ти - дъжд!
Красота във кенарено бяло!
Очи единаци, очите на мъж.
Сърце е на кръст приковано.
Влюбено заЗЕМено момиче,
гръмотевице в очите ми сгушена!
Гърбът ти рисува обичане,
а в стъпките ти - градушка...
© Красимир Дяков All rights reserved.
