След редакция мой стар стих 3/ WHY?/ЗАЩО?/
Спомена при теб ме връща
и хиляди мечти в мене се завръщат...
Останаха несбъднати моите очаквания,
а чаках, молех се, дерзах и много плаках.
Обещанята ти се пръснаха по вятъра,
още тогава и следа от тях не остана.
А ти си тръгна от себе си "незабелязан",
сякаш нищо не оставяше. "Сбогом"не каза.
Една раздяла ни събра преди,
макар че със среща продължи,
и се родиха хиляди Слънца,
възкръсна сякаш любовта.
Повярвах ти и през глава се втурнах!
Повярвах ти и се самозабравих,
че раздяла нас събра ни,
от среща най-случайна.
Но ето, вече си далече
и знам, не ще се върнеш вече -
само срещата ни свърши,
но чувствата остават вечни!
© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.
