Jun 5, 2007, 8:55 AM

След редакция мой стар стих 3/ WHY?/ЗАЩО?/  

  Poetry
611 0 16

Спомена при теб ме връща
и хиляди мечти в мене се завръщат...
Останаха несбъднати моите очаквания,
а чаках, молех се, дерзах и много плаках.


Обещанята ти се пръснаха по вятъра,
още тогава и следа от тях не остана.
А ти си тръгна от себе си "незабелязан",
сякаш нищо не оставяше. "Сбогом"не каза.


Една раздяла ни събра преди,
макар че със среща продължи,
и се родиха хиляди Слънца,
възкръсна сякаш любовта.


Повярвах ти и през глава се втурнах!
Повярвах ти и се самозабравих,
че раздяла нас събра ни,
от среща най-случайна.


Но ето, вече си далече
и знам, не ще се върнеш вече -
само срещата ни свърши,
но чувствата остават вечни!

© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??