След сто години тази улица ще бъде същата -
саксии, тротоар и седем стари кестена.
От звън трамваен ще се будят сутрин къщите
и птици в клоните ще пеят свойте песни.
Жена щастлива ще се мерне на терасата,
след нея дворът ще ухае на кафе и гладено.
Едно дете ще замижава срещу слънцето
и ще се чуди от какво ли е направено.
Ще се забърза някой към дома да пише стихове.
Небето все по-безразлично ще изглежда,
но с тънки нишки ще държат света невидимо
мироопазващите сили на Надеждата. ...