След съмване
И днес се будя. Имам да забравя
толкова ненужни правила.
Когато слънчев лъч наточи брадва,
и мравката отива на война.
Увлечени по чудо, бързат сенките
в очите ми октави да броят.
Отдавна нервите ми закалени са,
задъхвам се и пея на инат.
Кръвта по хляба, ножът на сърцето
не сложиха в душата щипка сол.
Ръката празна върна всичко взето.
Слепецът се обеси за добро.
След съмване поемам глътка въздух.
Съдбовни ще са всички начала.
А бъдещето идва да ме кръсти,
почесвайки си дългата брада.
